Епископски дворец от края на IV-VI в.

През късната античност (ІV-VІ в.) Доростол (това е новото гръцко име) се превръща в център на християнството и християнската култура. Между 303 и 307 г. тук стигат мъченическа смърт 12 раннохристиянски светци – Свети Дазий, Свети Максим, Свети Дада, Свети Квинтилиан, Свети Исихий, Свети Пазикрат, Свети Валентин, Свети Калиник и др. Саркофагът с мощите на Свети Дазий и днес се съхраняват в катедралата на гр. Анкона в Италия. При това палеохристиянско наследство съвсем естествено през втората половина на ІV в. в Дуросторум е основана епископска катедра. С възстановяването на града към края на ІV в. върху руините й е издигната внушителна масивна обществена сграда 17 х 20 м, с официална зала, допълнена с апсида и странични помещения. Планът на тази обществена постройка следва архитектурните и строителни принципи на резиденциите на градските управители и епископи от ІV-VІ в. На 70 м западно е проучена голяма епископска базилика от ІV-VІ в. Предполага се, че това е дворецът на Доростолските епископи. Западно от резиденцията е разкрита неголяма частна баня от същия период. Първият епископ на раннохристиянския Дуросторум-Силистра е Авксентий – Меркуриян. Той оглавява катедрата в Дуросторум около 383 г., след което се отправя в Медаоланум – Милано и става епископ на големия италиански град в края на ІV в. През V-VІ в. тук са неговите наследници – епископите Яков, Монофилос, Йоан и Дулцисимус.

Доростолската митрополия е сред първите епархии в българските земи, формирана е около 390 г. Нейният епархийски център е Силистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър. Неин първи епископ е Авксентий, ученик на епископ Вулфила, а дръстърският епископ Дамян става пръв български патриарх, светителствал цели 44 години, от 927 до 971 г. Доростол е древна архиепископска и митрополитска катедра. През 1871 г . българският църковно-народен събор в Цариград съединява Силистренската митрополия и Червенската епископия в една – Доростоло-Червенска епархия.1

Професор Георги Атанасов описва постройката като трикорабна с масивни зидове, широки около 1 м и обща ширина около 14 м. Във височина, чрез две кули, дворецът ляга върху северната крепостна стена на Дръстър. По план е сходна с омуртаговите дворци в Плиска и аула до с. Хан Крум, и почти аналогична с аула на Омуртаг в Преслав. Той е по-известен като архиепископски дворец от Х в., но проф. Р. Рашев забеляза, че има един по-ранен период, който свързва с езическия период. Дворците в Дръстър и Преслав се допълват по неповторим начин. По дължина Дръстърският дворец не е доизследван, налага се извършването на още археологически разкопки. За Преславския дворец се предполага, че е бил дълъг около 25 м и на четирите ъгъла е имал по една кула, но засега са проучени само тези, които гледат към Дунав2. Наличието на голям религиозен център се илюстрира от обширната епископска базилика. Църквата е разкрита при археологически проучвания през 2004-2005 г. пред сградата на полицията, в центъра на античния Дуросторум. Представлява трикорабна едноапсидна базилика с притвор и атриум, с обща дължина 32,80 м.
Има проблеми с датировката на така представения комплекс, защото подземният материал е малко. Една монета, сечена при Константин І Велики (307-337), в основите подсказва, че строителството е най-рано след началото на ІV в., но точно кога е трудно да се уточни. Според системните археологически проучвания на съседната базилика и отчетливата вертикална стратиграфия може да се приеме, че античната вила е разрушена по време на злощастната война на Валент с готите през 376-379, когато градът е пострадал тежко. В този смисъл новата сграда е издигната към края на ІV в. или при възстановяването да Доростол след хунското нашествие в средата на V в. Що се отнася до горната граница на обитаване на комплекса, то допълнителните градежи, пристройки и една оградна стена от юг при улицата, които винаги са съобразени с първоначалния план, предполагат, че е функционирал поне до превземането на Доростол от аварите и славяните към края на VІ в. В този смисъл разрушаването на сградата съвпада с опожаряването на съседната базилика. Още при първичната публикация на обекта проучвателят П. Доневски предполага, че става въпрос за някаква обществена сграда, но не успява да определи предназначението й . След като е разкрита базиликата, чиито абсиди вероятно са на около 80 м от банята, то не изключвам възможността двете обществени сгради да са взаимно свързани и обусловени една от друга. Още повече, ако се окаже, че се опожарени по едно и също време. Най-сетне, не бива да се подценява факта, че и двете сгради са построени в един и същ opus mixtum, като съвпада броя на тухлените редове и ползвания хоросан. В тази последователност се предлага хипотезата, че комплексът, включващ голямата обществена сграда с обширна зала и абсида, както и съпътстващата баня e резиденцията на доростолските епископи от ІV-VІ в.