Биосферен парк „Сребърна“

Първият българин, проявил особен интерес към това място, е Алекси Петров, който посетил парка през 1911 година. След няколко години той отново се връща там, за да проучи местността и птиците. През това време, през 1942 година мястото е обявено за развъдник на водоплаващи птици, а през 1948 година получава и статут на птичи резерват. В миналото не само българите се впечатлявали от това красиво място. То е посещавано и от австрийците Феликс Каниц и Едуард Ходек, който дори написва статия за резервата със заглавие „Домът на прелетниците“. В статията той обяснява на сънародниците си колко невероятно е това кътче в една красива и малко позната страна България. Друг изследовател, посетил Сребърна, е Отомар Райзер. Той е автор на книгата „Материали на Българския орнис“, като вторият том на книгата е посветен на българската фауна. Заради редките и изчезващи видове птици през 1983 година езерото Сребърна е включено в Списъка на обектите от световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. През 1965 година резерватът е включен в Списъка с най-значими влажни зони в Европа, а десет години по-късно, през 1975 година, е обявен за влажна зона по Рамсарската конвенция, която е международно споразумение, засягащо опазването на биоразнообразието. Освен това резерватът е включен и в световната мрежа на биосферните резервати по програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО, а също и в списъка на орнитологично важните места в Европа.