На 3 март 1972 г. галерията е открита от тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Уредник по това време е младият живописец Йордан Кисьов, който по-късно става и първият й директор. На 24 май 1986 г. под ръководството на Георги Йорданов от Комитета за култура и художника професор Светлин Русев в Силистра се открива общата художествена изложба „Човек и природа“. Тогава цялата сграда се обявява за Художествена галерия. Тя не само увеличава изложбената си площ, но и обогатява фонда си в областта на живописта, графиката и скулптурата. На втория етаж е разположена постоянната експозиция, която в момента наброява 200 творби, а на първия се подреждат временни изложби на известни художници от Силистра, страната и чужбина. В галерията освен емблематичната зала 13 е изградена концертна зала със сцена и пиано с 50 места. Възстановен е и Клубът на художника, където се подреждат временни изложби.
В продължение на 46 години галерията заема важно място в културния живот на Силистра и се превръща в истински действащ музей на изобразителното изкуство, наред с утвърдените в Североизточна България – Варна, Добрич, Разград, Търговище, Русе. Гордост за Силистренската галерия са имената на творци като Стоян Венев, Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Илия Петров, Ненко Балкански, Васил Стоилов, Александър Поплилов и други големи имена в българската живопис. А от съвременните такива можем да срещнем имената на Светлин Русев, Георги Божилов, Димитър Остоич, Димитър Киров, Румен Скорчев, Любен Диманов, Георги Чапкънов, Петър Чуклев, Васил Захариев, Вера Недкова, Найден Петков, Стоян Сотиров, Атанас Яранов, Емил Стойчев, Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Тодор Панайотов, Зафир Йончев, Стоимен Стоилов, Павел Метеоров, Никола Ковачев, Мирчо Якубов, Йордан Маринов, Георги Куртев, Йордан Кисьов, Ангел Станев, Деан Вълков, Пламен Аврамов, Димитър Нуцулов, Георги Жеков, Димитър Кулев, Йордан Колев, Милен Богданов, Антон Димитров, Стефан Пенчев, Димитър Георгиев, Бедик Бедросян, Йордан Господинов, Иван Василев, Йорданка Чаушева, Кръстю Надърлийски, Петър Чаушев, Симеон Говедаров, Илю Станчев, Валентин Петров, Веселин Петров и други.
Владимир Димитров – Майстора е един от най- известните български художници. Неговите творби са характерни с това, че цветовете са ярки. Картините му са едни от най-търсените и скъпи български творби. Много от произведенията му са изчезнали по света, тъй като са станали обект на кражба. Някои от тях са собственост на филмови звезди, а две се намират в Белия дом. Предполага се и за музеите във Вашингтон и Филаделфия. Около 300 са собственост на частни колекционери. Цялото творчество наброява 2600 творби по целия свят. В галерията в Силистра има 6.
Златю Бояджиев, друг български живописец, има два периода в творчеството, като вторият е, след като дясната му ръка се парализира и работи с лявата. С двете ръце той рисува по различен начин, като така се отличават два периода и два стила. Неговите творби са на различни места в страната, като най-много на брой има в Пловдив и няколко в Силистра.
Изключително популярна е зала 13 на втория етаж, където сред творбите от постоянната колекция редовно се провеждат разнообразни културни прояви – рецитали, камерни концерти и представяне авторите на нови произведения. В този си вид Силистренската художествена галерия се е утвърдила като един истински дом на българското изобразително изкуство и значим център в културния живот на Силистра.
Нейният фонд от близо 1500 художествени творби – живопис, графика, скулптура – запознава посетителите, специалистите и културолозите с ценни творби на художници като Атанас Михов, Тихомир Коджаманов, Павел Вълков, които са били учители по рисуване в първото Педагогическо училище.
В постоянната експозиция се намират едни от най-значимите творби на Владимир Димитров – Майстора, Цанко Лавренов, Данаил Дечев, Борис Денев, Стоян Венев, Бенчо Обрешков, Карл Йорданов, Ненко Балкански, Борис Шаров, Васил Бараков, творили през първата половина на XX век.