Южна крепостна стена с южна порта на Дуросторум-Дръстър

Изграждането на цитаделата на Дуросторум-Доростол-Дръстър, респективно южната крепостна стена, се датира към началото на VІ в. Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието. Изградено е при императорите Диоклециан и Константин Велики в началото на ІV в. и възстановено при император Юстиниян Велики (527-565) като фортификация без аналог през Късната античност. Това е мощна полигонална цитадела, с размери около 350 х 240 м, със стени дебели 3,60-4,20 м, с две порти, с петоъгълни и триъгълни кули през 12 м. Тази крепост, разрушена от славяни и прабългари през VІІ в., е възстановена от хан Омуртаг (814-831) и ползвана като цитадела на града без прекъсване до началото на ХІХ в.1
Разкрити са 40 м от южната крепостна стена с четири кули. Две от тях – кръгла и триъгълна, са запазени само в основи. Стената е дебела 3,60 м. Основите са широки 3,80 и 3,90 м. и дълбоки 3 м. Изградени са от малки и средни по размер ломени и грубо издялани камъни, хоризонтални и свързани с разтвор от вар, речен едрозърнест пясък и натрошена строителна керамика. 

Археологическите проучвания свидетелстват, че крепостта от VІ-VІІ в., без драстични промени, е възстановявана и преизползвана по предназначение през ІХ-ХV и ХVІ-ХІХ в. Тази стена с централната порта е свидетел на грандиозни политически събития, а през нея са минавали знакови личности. През 681 г. пред нея се явява победоносната българска армия на хан Аспарух, а след началото на ІХ в. е възстановена от хан Омуртаг. Зад тази стена през 896 г. цар Симеон Велики е съхранил българската войска и предприел победоносната контраофанзива срещу маджарите. Няколко десетилетия по-късно на същото място си дават среща двама от най-забележителните владетели на средновековна Европа – византийският император Йоан Цимисхи и руско-варяжкият княз Светослав. Точно на това място през 1088 г. е сразен от печенеги и българи византийският император Алексий Комнин. През тази порта около 1180 г. братята Асен и Петър възстановяват българската власт в Дръстър. От тук през 1299 г. тръгва дръстърският деспот Теодор Светослав към Търново, където е коронован за български цар. Най-сетне тази крепост се превръща в столица на независима феодална държава в края на ХІV в., управлявана от дръстърския деспот Иванко Тертер. Мощното укрепление е превзето от турците през 1383 г. и е основна единица от фортификацията на Силистра през Османската епоха. Разрушена е чак през 1810 г. от известния руски генерал княз Багратион – герой в битката при Бородино срещу Наполеон Бонапарт.