Римска градска вила

1 ЛОКАЦИЯ

Римската градска вила се намира в близост до Централната част на град Силистра, община Силистра, област Силистра. Разположена е на 429 км от столицата София. От София до Силистра е наличен автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.
Римска градска вила

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА: Археологически обект

2 ОПИСАНИЕ

Римската градска вила датира от ІІ в. Смята се, че е принадлежала на заможна аристократична фамилия. През ІІІ-ІV в. е разширявана и достроявана. При готските нашествия в края на ІІІ или в средата на ІV в. вилата, както и Дуросторум са разрушени и опожарени.

3 ИСТОРИЯ

В края на ІІІ или в средата на ІV в. вилата, както и градът Дуросторум са разрушени и опожарени от готите. Към края на IV в. градът е възстановен, като върху руините на вилата е издигната внушителна масивна обществена сграда с размери 17 х 20 м, притежаваща официална зала, допълнена с апсида и странични помещения. Поради тази причина за вилата има оскъдни сведения.

Независимо от различията – вид, величина, значимост, същността на римските вили в днешната българска територия се свежда до това, че са обособени чрез съответна поземлена собственост, стопански единици с автономна организация и непосредствена реализация на производствения процес. Именно като такива те представляват и самостоятелни селищни единици, т.е. самостоятелна форма на селищен живот.

В зависимост от възможностите на собственика на имението вилата може да варира от една-единствена сграда до обширен комплекс от постройки и съоръжения със сложна пространствена схема. Общото в характеристиката на всички е, че са единна структура от жилищни и стопански звена, сред които централно звено и обединително ядро е жилището на собственика. Присъствието на собственика, постоянно или временно, е отличителна черта в организацията на вилата като самостоятелна производствена единица. Наличието на жилище на собственика е характерно за структурата и схемата на вилата като обособена селищна единица. Другите форми на стопанска организация, синхронни с villae rusticae, предполагат други форми на селищен живот.

Социално-икономическата интерпретация на отделните групи вили се основава върху постановката за зависимостта между величината на имението и ранга на жилището на собственика. Вилите без представителна жилищна част (I група) предполагат имения с ограничени възможности, т.е. имения на средни собственици. Вилите с представителна жилищна част (II група) предполагат имения с по-значителни възможности. Приемаме, че те принадлежат предимно на едри собственици в провинциален мащаб. Вилите резиденции (III група) индикират най-крупните имения от римската епоха у нас. Техен собственик е държавата, респективно – висшата администрация, или частни лица, свързани по някакъв начин с последната, представляващи едри собственици в общоимперски мащаб.

Нарастващият интерес и на български, и на чужди учени към проблематиката на римските вили у нас потвърждава значимостта им в социално-икономическото, селищното и културното развитие на съответните римски и късноримски провинции. Тази историографска тенденция обаче показва и нарастващата необходимост от прецизиране на методологията на тяхното изследване.

При очертаването на общата характеристика и регионалната специфика в развитието на римските вили в днешната българска територия се позоваваме на данните за 33 археологически обекта, идентифицирани или с най-вероятна за момента идентификация като такива (к. І). В този брой са включени и двата вилни комплекса в м. Чаталка, Старозагорско. Общата археологическа ситуация и критичният анализ на данните за така наречен втори стопански двор – за отделните му звена и като цяло, показват, че тук имаме не един, а два именно вилни комплекса. За по-големия запазваме обозначението „вилата в местността Чаталка“. Другия назоваваме според локалния топоним – „вилата в местността Ламбата“.

4 Значение на обекта

Смята се, че вилата е принадлежала на заможна аристократична фамилия.

5 Информация за посетители

Обектът се намира на открито и е със свободен режим на посещение.

Още обекти:

Художествена галерия Силистра

Художествена галерия Силистра

Художествената галерия в Силистра се намира на площад „Свобода“, град Силистра, община Силистра, област Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

Дунавски парк - Силистра

Дунавски парк – Силистра

Дунавският парк в Силистра се намира в централната част на град Силистра, община Силистра, област Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

Природонаучен музей към Биосферен парк „Сребърна“

Природонаучен музей към Биосферен парк „Сребърна“

Природонаучният музей представя богатото биоразнообразие на Биосферен парк „Сребърна” и се намира край с. Сребърна, област Силистра. Разположен е на 2 км южно от река Дунав и на 16 км западно от град Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.От гр. Силистра до с. Сребърна пътуват десет автобуса на ден по маршрут Русе-Силистра.