Крепост Друстър (Дуросторум)

1 ЛОКАЦИЯ

Крепостта се намира в община Силистра, в централната част на град Силистра. На 429 км от София, градът е свързан с капитала чрез автобус, който тръгва три пъти дневно от Централния автогар в София за Силистра, както и с влак, който тръгва три пъти дневно от Централната жп гара в София.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА: Археологически обект

2 ОПИСАНИЕ

Според писмени източници, особено Прокопий Кезарийски, и археологически данни, крепостта Доростол-Драстър не е само построена, но и проектирана от император Юстиниан Велики в началото на 6-ти век. Този архитектурен фортификационен шедьовър е създаден в двореца му, заедно с един от неговите висши служители – Теодор.

Драстър е средновековното име на сегашния град Силистра. Градът възниква върху основите на древния град Дуросторум. Раннобизантийският обект на фортификация Дуросторум става ядро на средновековния град Драстър. След обръщането на българите той става седалище на Българската православна църква, а по време на Второто българско царство е митрополитски център. Градът е обкръжен с две крепостни стени – Северна и Южна.

3 ИСТОРИЯ

Ако следваме писмените източници (особено Прокопий Кесарийски) и археологическите реалности, крепостта Доростол-Драстар не е само построена, но и проектирана от император Юстиниан Велики в началото на 6-ти век, този архитектурен шедьовър на укрепителното изкуство е създаден в неговия дворец заедно с един от неговите висши служители – Теодор. Благодарение на археологическите разкопки стана ясна системата на крепостта на средновековния град.

В Дуросторум-Драстарска крепост се очертават три основни строителни периода. След разрушаването на късно-римската крепостна стена (от 4-ти век), чиито основи бяха открити на брега на Дунав, беше изградена нова, по-масивна стена с големи каменни блокове от двете страни и пълнеж от червено-плочести камъни. Също така беше разкрита северозападната ъглова кула с петоъгълен външен и кръгъл вид.

Най-накрая, в края на западния сектор на южната стена през 2008 г. беше открита елипсовидна кула. Тя е южно-северно ориентирана, с дължина от 9,80 м и максимална ширина от 6,80 м. Частичната подструктура е разкрита на дълбочина от 1,70 м, чрез пробиване е установено, че достига до 2,95 м. Две горни части от каменен квадрат са запазени на височина от 0,40 м, т.е. на височина от 16,12 м. Подструктурата тук е направена от средно обработени камъни. Широчината на стената е 3,90 м, а дължината – 7,90 м. Тя прави завой на север-североизток и се свързва с петоъгълна кула №2 на южната стена на крепостта. Изучената площ е изцяло в подструктура и е на надморска височина 14,87 м. Чрез пробиване става ясно, че фундаментът е запазен само в първите два реда от каменни блокове отвисоко. В този район строежният материал се взема не само от горната част, но и от подструктурата до долната част, стената се разкрива като отрицателен елемент, запълнен със строителен шлак и малки късчета червен мазил.

След повдигането на терена с културен слой от 0,60 м, ранновизантийската крепостна стена беше поправена и към нея се присъедини новозидана стена. В момента е запазен един парче с височина от 4 м. Новата стена, която прави завой и е продължение на ранновизантийската стена, също е изградена с квадрати от двете страни и има пълнеж от камъни, покрити с червено мазило. Много от каменните блокове в тази стена са използвани вторично. Разрушената ранновизантийска стена (вътрешна от брега на Дунав) беше възстановена в югоизточната си част след повдигането на терена с 0,50 м. Към стената бяха присъединени две правоъгълни кули, фланкиращи отвън и отвътре пътеката на новозиданата порта. Тя имаше две врати – външно падащи (катаракти) и вътрешни крила. Стените на кулите, с дебелина 1,20 м, са направени от големи квадрати. Вероятно от другата страна на портата имаше още две кули. По план, устройство и строеж тази порта не се различава от портите на Плиска и Велики Преслав, което означава, че тя, както и възобновената стена вдълж Дунава, принадлежи на крепостта, изградена по време на Първото българско царство.

Дълго след установяването на българската държава през 681 г., ранновизантийската крепостна стена в Доростол не беше поправяна. Това може да се заключи от културния слой, който е по-дебел от половин метър – дебелина, която не се натрупва за кратко време. Реконструкцията и подобрението на разрушените крепостни стени се извършват много по-късно, вероятно през първата половина на XIX век, когато българското общество, развиващо се в социално-икономическо отношение, може да се заеме с монументални постройки, а държавата се нуждае от силни подкрепни точки на Дунава. Стара-българска керамика в този културен слой свидетелства, че славяни и протобългари се заселват върху руините на напуснатия Доростол. През втората половина на VI и VII век Доростолското население действително напуска града. Намерен е надгробен паметник на Доростолския епископ Дулкисимос, който търси убежище и умира в Одесос. Мощите на свети Даий се съхраняват в катедралата в Анкона, Италия. На неговия саркофаг има надпис, че са били донесени от Доростол. Следователно беглите местни жители носели свети предмети на града със себе си, които никога не са били върнати, защото старото население не се връща.

4 Значение на обекта

Крепостта беше центърът на древния град Дуросторум, средновековния Друстър. След преобразяването на българите тя стана седалище на Българската православна църква, а по време на Второто българско царство беше митрополитски център. Крепостта беше цитаделата – своеобразен военно-стратегически център на древния град Дуросторум, средновековния Драстър и късносредновековна Силистра между 4-ти и началото на 19-ти век.

5 Информация за посетители

Намира се на открито и посещението е безплатно.

Още обекти:

Художествена галерия Силистра

Художествена галерия Силистра

Художествената галерия в Силистра се намира на площад „Свобода“, град Силистра, община Силистра, област Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

Дунавски парк - Силистра

Дунавски парк – Силистра

Дунавският парк в Силистра се намира в централната част на град Силистра, община Силистра, област Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

Природонаучен музей към Биосферен парк „Сребърна“

Природонаучен музей към Биосферен парк „Сребърна“

Природонаучният музей представя богатото биоразнообразие на Биосферен парк „Сребърна” и се намира край с. Сребърна, област Силистра. Разположен е на 2 км южно от река Дунав и на 16 км западно от град Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.От гр. Силистра до с. Сребърна пътуват десет автобуса на ден по маршрут Русе-Силистра.