Национален археологически резерват „Античен и Средновековен град Дуросторум-Дъстър“

1 ЛОКАЦИЯ

Археологическият резерват „Античен и Средновековен град Дуросторум-Дъстър“ обхваща територия над 200 хек и заема ¾ от обитаемата територия на Силистра. Разположен е на 429 км от столицата София. От София до Силистра има автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.
Национален археологически резерват „Античен и Средновековен град Дуросторум-Дъстър“

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА: Археологически обект

2 ОПИСАНИЕ

Резерватът включва три зони: 1. Самият резерват обхваща границите на цитаделата на Дуросторум-Дръстър до Дунавския бряг и близките околни територии. 2. Зоната на легионния лагер и канабите обхваща централната и североизточнита част на Силистра. 3. Зоната на некрополите обхваща югоизточната периферия на Силистра.

Дръстър е средновековното име на днeшния град Силистра. Градът възниква върху основите на древния античен град Дуросторум. Ранновизантийското укрепително съоръжение Дуросторум става ядро на средновековния град Дръстър. След покръстването на българите е седалище на Българската православна църква, а по време на Второто българско царство е митрополитски център. Има две крепостни стени – северна и южна.

3 ИСТОРИЯ

Зона 1. Тук се намира цитаделата на града с площ около 6,5 хек. През ІІІ в. цитаделата е с площ около 4 хек с правоъгълни кули и една порта. След разрушаването й през V в. в началото на VІ в. при император Юстиниан Велики е изградена нова крепост, без аналог в античната и средновековната фортификация. Тази крепост е възстановена в началото на ІХ в. от хан Омуртаг и е цитадела на Дръстър през ІХ-ХІV в., а след това и на Силистра през ХV-ХVІІІ в., когато е описана от Евлия Челеби. Разрушена е през 1810 г. по време на Руско-турската война. В нея са проучени следните сгради. 1. Дворецът на хан Омуртаг (Преславният дом на Дунав), ползван по предназначение от българските ханове и царе до края на Х в. 2. Дворцовата баня, източно от двореца, ползвана по предназначение от ІХ до края на Х в. 3. Езическото капище (храм на бог Тангра) ползвано през първата половина на ІХ в. 4. Казармата на гарнизона на Дръстър, ползвана от началото на ІХ до края на Х в. 5. Катедралната патриаршеска епископска църква, ползвана от средата на ІХ до началото на Х в. 6. Дворцовата епископска , патриаршеска и митрополитска църква на брега на реката, ползвана от средата на ІХ до края на ХІV в. 7. Катедралната патриаршеска църква, ползвана от началото на Х до края на ХІ в. 8. Епископската, патриаршеската и митрополитската резиденция, ползвана от средата на ІХ до ХІV в. 9. Пристанището до северната стена, ползвано от Х до ХІV в.
Зона 2. Тя обхваща територия над 100 хек и в нея се включват: а. Римският легионен лагер с територия 22 хек, от който са проучени югозападна стена с кули и помещения на легионери и офицер – центурион, пасажи от северната и източната крепостни стени; б. Канабите – цивилните квартали на Дуросторум, от които са проучени 4 улици, над 30 жилищни сгради, един храм, резиденцията на префектите на провинция Мизия, 3 раннохристиянски базилики, епископски дворец от ІV-VІ в. и 2 градски бани (терми).
Зона 3. Та обхваща некрополите на Дуросторум на територия около 40 хек. В нея са проучени десетки римски гробове, 14 каменни саркофага, 9 зидани гробници, сред които забележителната гробница със стенописите и един мавзолей-мартириум на доростолските мъченици от ІV в. Максим, Дада и Квинтлиян.
Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието. Изградено е при императорите Диоклециан и Константин Велики в началото на ІV в. и възстановено при император Юстиниян Велики (527-565 г.) като фортификация без аналог през Късната античност. Това е мощна полигонална цитадела, с размери около 350 х 240 м, със стени дебели 3,60-4,20 м, с две порти, с петоъгълни и триъгълни кули през 12 м. Тази крепост е разрушена от славяни и прабългари през VІІ в. и е възстановена от хан Омуртаг (814-831). Ползвана е като цитадела на града без прекъсване до началото на ХІХ в.1
Разкрити са 40 м от южната крепостна стена с четири кули. Две от тях – кръгла и триъгълна, са запазени само в основи. Стената е дебела 3,60 м. Основите са широки 3,80 и 3,90 м и дълбоки 3 м. Изградени са от малки и средни по размер ломени и грубо издялани камъни, хоризонтални и свързани с разтвор от вар, речен едрозърнест пясък и натрошена строителна керамика. Теренът не е специално укрепван преди полагането на градежа. При кулите първият надосновен ред е оформен като цокъл от големи до 1,90 м квадри, редувани по дължина и напряко. Над тях следват такива с дължина до 1,20 м в три добре хоризонтирани реда и същата система на подреждане. По същия начин е градена и стената между кулите, но без надосновен цокълен ред. На места са запълвани с фрагменти от строителна керамика и червен хоросан.

Градежът е много солиден, но не особено прецизен, което до голяма степен се дължи на използването на разнороден, взет от по-стари постройки строителен материал. Няма следи от тухлен градеж в останалите части на крепостта и никъде не са запазени повече от три тухли в един цокълен ред от суперконструкцията.2

Северната крепостна стена е дебела 4,20 м. Конструкцията започва с двустъпален цокъл от квадри и продължава в трите запазени реда с две лица от квадри с размери 50, 42, 90, 70 и 58 см. На места каменните блокове са нареждани плътно един до друг, на места с фуги широки от 4 до 6 см, и обмазани с черветна хидрофобна мазилка. В градежа са използвани антични варовикови и мраморни корнизи, надгробни плочи.

През 2007 г. при спасителни разкопки заради строителен обект в източната половина на Северната стена е била открита централната порта на средновековен Дръстър. Подобна фортификация е открита само в Палестина. Основата е широка 2,5 метра. По протежение на стената на 12 метра има изградени триъгълни и петоъгълни кули. Тя представлява засводен проход през стената, фланкиран отвътре, и вероятно отвън с масивни трапецовидни в план пристенни стълбове. Проходът е широк около 2,20 м. В северозападния ъгъл, където стената е дебела 3,60 м, върху дълбока чупка на югоизток е изградена правоъгълна кула. Тя има кръгло кухо приземие. Няма данни за съоръжение за изкачване до горните етажи. Максималните й размери са 10х9 м, а дебелината на стените достига 2,50 м. Основите на стената и кулата са от ломени камъни и фрагментирана строителна керамика, споени с червен хоросан, и започват след банкети, широки около 15-20 см. От кулата стената следва посока юг-югоизток и е проследена само по основата на протежение от 10 м.3


Античният Дуросторум е основан през 106 г. сл. Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Управлява се от двама избрани дуумври, двама техни помощници едили и двама квестори – касиери на общината. Засегнат е от инвазията на костобоките през 170 г., но бързо се възстановява.

Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите. Дуросторум като административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет. Издигат се големи и хубави обществени сгради, храмове, базилики, бани и частни домове в града, мраморни статуи и барелефи по площадите, изградени са и водопроводи.

През 238 година карпите превземат града, ограбват го и отвеждат жителите му в робство. Дуросторум за първи път е разорен. 294, 303 и 304 г. – римският император Диоклециан посещава Дуросторум, който от 296 г. става център на диоцез Мизия. 366-369 г. – през първата голяма война на Рим император Валент пребивава в Дуросторум.

През 377 г. готите разграбват и опожаряват града, но той после е възстановен отново. Тук през 390 е роден „спасителят на Рим“ , наричан още „последния римлянин“ Флавий Аеций.

От 527 до 565 г. по време на управлението на византийския император Юстиниян градът вече е с ново име – Доростол. Крепостните стени са възстановени след нападенията на хуните в 441 г. и на готите в 474 г. През 586 г. градът е превзет от аварите, но скоро Византия си го възстановява. През 594 г. византийският стратег Приск превръща Доростол във военна база за действия против славяните

4 Значение на обекта

Античния град Дуросторум е бил главният фортпост на империята срещу варварите, след това се превръща в Дръстър, център на Средновековна България, а след покръстването на българите е седалище на Българската православна църква. По време на Второто българско царство е митрополитски център.

5 Информация за посетители

Археологическият резерват се намира на открито и е със свободен режим на посещение.

Още обекти:

Художествена галерия Силистра

Художествена галерия Силистра

Художествената галерия в Силистра се намира на площад „Свобода“, град Силистра, община Силистра, област Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

Дунавски парк - Силистра

Дунавски парк – Силистра

Дунавският парк в Силистра се намира в централната част на град Силистра, община Силистра, област Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

Природонаучен музей към Биосферен парк „Сребърна“

Природонаучен музей към Биосферен парк „Сребърна“

Природонаучният музей представя богатото биоразнообразие на Биосферен парк „Сребърна” и се намира край с. Сребърна, област Силистра. Разположен е на 2 км южно от река Дунав и на 16 км западно от град Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.От гр. Силистра до с. Сребърна пътуват десет автобуса на ден по маршрут Русе-Силистра.